ТЕРОР: Няколко клана лихвари дерат народа
Българският народ е подложен на същински гнет от лихварите. Жертви на този незаконен бизнес са най-бедните, които теглят заеми до 1500-2000 лв., след което няма по какъв начин да ги върнат. Лихварите ги дерат като за последно.
Повечето от обезверените хора, които прибягват до противозаконната услуга, имат неприятно досие в Централния кредитен указател (ЦКР) на банките и нямат различен избор, с изключение на да търсят помощ от лихвари.
Длъжниците обаче са товарени от непостижими лихви, които водят до загуба на имущество, автомобил и даже покрива над главите им. Те са рекетирани с двойни и тройни лихви, постоянно принуждавани със мощ, побои, палежи и закани да възвръщат дължимото. Лихварските кланове са ситуирани главно в София, Пловдив и Бургас за Южна България, а за Северна България са в Плевен, Русе и Варна.
Семейните банди, формирани най-вече от близки родственици, татковци, синове, шуреи, баджанаци и братовчеди, управляват лихварския бизнес, заложните къщи и обменните бюра в обособените райони, сочи оперативната информация на Министерство на вътрешните работи. Част от групите са формирани основно от ромското съсловие у нас, само че има и значително български банди.
Неотдавна беше разрушена даже група, формирана от французи, които отдават бързи заеми, а по-късно рекетират длъжници. Част от кръга на този незаконен бизнес е облечен и в законна активност. Това е посредством компании за бързи заеми, които имат лиценз. Но зад него се крият още веднъж същите реализатори, които пребиват бедните хора.
В съвсем всички случаи активността се маскира под формата на заложна къща. Лихварите водят на черно каса и счетоводство на бележник с непостижими лихви за длъжниците. До услугите им прибягват безработни и младежи с непостоянни трудови приходи, както и комарджии, залагащи всеобщо по игралните зали у нас, които никнат като гъби.
Клановете, контролиращи тази активност, постоянно имат политически чадър, защото изиграват основна роля по време на избори за пазаруване на гласове. Нещо, което е обществена загадка, само че никое държавно управление или министър на вътрешните работи не се наема да позволи като проблем за обществото.
Всеки квартал или по-малък град има по няколко лихвари отговорници, които отпускат заеми. Къде публично през оказиони, къде единствено на бележник. Официално заложните къщи и компаниите за бързи заеми афишират лихви сред 5 и 6%. На бележник обаче лихвите надвишават 10-15 на 100. Ако се просрочи връщането повече от месец, сумите набъбват в пъти.
Освен безработните и комарджиите съществени клиенти на лихварите са и дилърите на опиати. Те обаче съумяват бързо да се издължат, без значение от високите лихви, стига да съумеят да продадат стоката. Сега огромен пазар има марихуаната, която от България се пласира в Турция на тройно по-висока цена. За да осъществя продукцията си обаче, дилър може да изтегли 100 000 лв. с рента от 20 000 лв. за седмица и да възвърне парите до стотинка, тъй като е спечелил тройно повече от продажбата в южната ни съседка. Обикновените хора взимали от лихвари най-често дребни суми сред 500 и 1000 лв.. Това са така наречен „ пари до заплата “. Ако обаче не ги върнат в точния момент, лихварите стартират да им звънят, да тормозят тях и фамилиите им, да издевателстват над тях. Част от жителите се престрашават да пуснат тъжби в полицията, само че постоянно стават жертви на палежи и побои от незнайни причинители.
Лихварите влагат парите си главно в скъпи парцели и коли. Те се отличават в огромните градове, както и в по-малките, обитаеми най-вече с плътно население. Конкуренция им вършат само телефонните измамници, сводниците и трафикантите на бежанци. В огромните градове живеят в затворени комплекси, а в дребните се отличават с първокласните си покои. Общото сред всички е, че обожават да се хвалят с ултраскъпите си коли, постоянно нарушават разпоредбите за придвижване, само че си заплащат без никакъв проблем санкциите към Пътна полиция. Данъчно са изрядни и всички имат изцяло законни бизнеси, свързани основно с оказиони, ходатайство, продажби на недвижими парцели и автокъщи. Демонстрират висок стандарт на живот, а децата им учат в елитни школа в чужбина, постоянно като спонсори на съответното институция.
Повечето от обезверените хора, които прибягват до противозаконната услуга, имат неприятно досие в Централния кредитен указател (ЦКР) на банките и нямат различен избор, с изключение на да търсят помощ от лихвари.
Длъжниците обаче са товарени от непостижими лихви, които водят до загуба на имущество, автомобил и даже покрива над главите им. Те са рекетирани с двойни и тройни лихви, постоянно принуждавани със мощ, побои, палежи и закани да възвръщат дължимото. Лихварските кланове са ситуирани главно в София, Пловдив и Бургас за Южна България, а за Северна България са в Плевен, Русе и Варна.
Семейните банди, формирани най-вече от близки родственици, татковци, синове, шуреи, баджанаци и братовчеди, управляват лихварския бизнес, заложните къщи и обменните бюра в обособените райони, сочи оперативната информация на Министерство на вътрешните работи. Част от групите са формирани основно от ромското съсловие у нас, само че има и значително български банди.
Неотдавна беше разрушена даже група, формирана от французи, които отдават бързи заеми, а по-късно рекетират длъжници. Част от кръга на този незаконен бизнес е облечен и в законна активност. Това е посредством компании за бързи заеми, които имат лиценз. Но зад него се крият още веднъж същите реализатори, които пребиват бедните хора.
В съвсем всички случаи активността се маскира под формата на заложна къща. Лихварите водят на черно каса и счетоводство на бележник с непостижими лихви за длъжниците. До услугите им прибягват безработни и младежи с непостоянни трудови приходи, както и комарджии, залагащи всеобщо по игралните зали у нас, които никнат като гъби.
Клановете, контролиращи тази активност, постоянно имат политически чадър, защото изиграват основна роля по време на избори за пазаруване на гласове. Нещо, което е обществена загадка, само че никое държавно управление или министър на вътрешните работи не се наема да позволи като проблем за обществото.
Всеки квартал или по-малък град има по няколко лихвари отговорници, които отпускат заеми. Къде публично през оказиони, къде единствено на бележник. Официално заложните къщи и компаниите за бързи заеми афишират лихви сред 5 и 6%. На бележник обаче лихвите надвишават 10-15 на 100. Ако се просрочи връщането повече от месец, сумите набъбват в пъти.
Освен безработните и комарджиите съществени клиенти на лихварите са и дилърите на опиати. Те обаче съумяват бързо да се издължат, без значение от високите лихви, стига да съумеят да продадат стоката. Сега огромен пазар има марихуаната, която от България се пласира в Турция на тройно по-висока цена. За да осъществя продукцията си обаче, дилър може да изтегли 100 000 лв. с рента от 20 000 лв. за седмица и да възвърне парите до стотинка, тъй като е спечелил тройно повече от продажбата в южната ни съседка. Обикновените хора взимали от лихвари най-често дребни суми сред 500 и 1000 лв.. Това са така наречен „ пари до заплата “. Ако обаче не ги върнат в точния момент, лихварите стартират да им звънят, да тормозят тях и фамилиите им, да издевателстват над тях. Част от жителите се престрашават да пуснат тъжби в полицията, само че постоянно стават жертви на палежи и побои от незнайни причинители.
Лихварите влагат парите си главно в скъпи парцели и коли. Те се отличават в огромните градове, както и в по-малките, обитаеми най-вече с плътно население. Конкуренция им вършат само телефонните измамници, сводниците и трафикантите на бежанци. В огромните градове живеят в затворени комплекси, а в дребните се отличават с първокласните си покои. Общото сред всички е, че обожават да се хвалят с ултраскъпите си коли, постоянно нарушават разпоредбите за придвижване, само че си заплащат без никакъв проблем санкциите към Пътна полиция. Данъчно са изрядни и всички имат изцяло законни бизнеси, свързани основно с оказиони, ходатайство, продажби на недвижими парцели и автокъщи. Демонстрират висок стандарт на живот, а децата им учат в елитни школа в чужбина, постоянно като спонсори на съответното институция.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ